ТАЙНАТА НА НАРЦИСИЧНИЯ ПОДХОД В ЛЮБОВТА
Ако собствената ни стойност зависи от това как някой ни вижда, ние постепенно му предаваме властта да определя собствената ни ценност.
Истината, която малцина искат да видят.
Любовта е една от най-красивите сили, които човек може да преживее.
Но именно чрез нея могат да се проявят и най-дълбоките ни рани.
Много хора идват при мен с един и същ въпрос:
Защо човекът, който в началото ме караше да се чувствам най-обичан, по-късно се превърна в източник на най-голямата ми болка?
Този въпрос няма прост отговор.
Защото истинският проблем рядко започва с другия.
Той започва много преди срещата.
Любовта не създава човека.
Любовта го разкрива.
В началото на всяка връзка ние не виждаме човека.
Виждаме собствената си надежда.
Виждаме мечтата си.
Виждаме липсата, която копнеем някой да запълни.
И когато някой успее да ни накара да почувстваме специални, избрани и важни, мозъкът започва да свързва този човек със сигурността.
Тогава не се влюбваме само в човека.
Влюбваме се в усещането, че най-после сме достатъчни.
👉 Тук започва зависимостта.
Ако собствената ни стойност зависи от това как някой ни вижда, ние постепенно му предаваме властта да определя собствената ни ценност.
Тогава вече не обичаме свободно.
Започваме да молим за любов.
🌀Най-голямата тайна
Много хора смятат, че нарцистичният модел се основава на липсата на любов.
Аз бих казала нещо различно.
Той се основава на липсата на истинска среща.
Единият използва другия, за да поддържа своя образ.
Другият използва връзката, за да запълни своята празнота.
И двамата страдат.
Но по различен начин.
Истината за любовта
Любовта никога не изисква да загубиш себе си.
Ако трябва постоянно да доказваш стойността си, ако живееш в страх, ако непрекъснато чакаш одобрение.
Ако се отказваш от собствените си граници, това не е любов.
Това е зависимост.
🌀Най-важният въпрос
Вместо да питаш:
„Защо той или тя се държи така?“
Попитай:
„Защо останах там, където любовта постепенно изчезна?“
Този въпрос не обвинява.
Той освобождава.
Защото връща силата там, където принадлежи.
🌀Изходът:
Изходът никога не започва с промяната на другия.
Започва с промяната на човека, който всяка сутрин виждаш в огледалото.
Когато започнеш да познаваш себе си, започваш да разпознаваш и отношенията.
Когато започнеш да уважаваш себе си, преставаш да преговаряш за собствената си стойност.
Когато започнеш да се обичаш, преставаш да наричаш страданието любов.
Може би най-голямата тайна не е защо някой не е могъл да те обича.
Истинската тайна е защо толкова дълго си вярвал, че трябва да заслужиш любовта.
Любовта не е награда.
Тя не е изпит.
Тя не е борба за внимание.
Любовта започва в мига, в който спреш да се отказваш от себе си, за да бъдеш избран.
Защото човекът, който е открил собствената си стойност, вече не търси някой, който да го допълни.
Той търси някой, с когото да сподели своята цялост.
Идея за лекцията
Истината за любовта:
Защо губим себе си, докато се опитваме да бъдем обичани?
Кой съм аз във взаимоотношенията?
Това насочва към разбиране и промяна, вместо само към разпознаване на чуждо поведение.
Ася Иванова
Квантов терапевт