Дълбокият страх
Под повтарящите се връзки стои един първичен страх:
„Ако не приема това, може да остана сам.“
А за мозъка самотата се регистрира като заплаха.
Затова често избираме познатата болка пред непознатото състояние.
Истината, която променя играта!
Ние не привличаме това, което искаме съзнателно.
Привличаме това, което дълбоко вярваме, че заслужаваме.
Ако вътрешно стойността ни е условна, ще търсим хора, пред които да я доказваме.
Ако вярваме, че любовта трябва да се печели, ще се озоваваме там, където се борим.
Докато не променим вътрешния стандарт, външният избор остава ограничен.
Как се прекъсва моделът?
Не чрез обещание „следващия път ще внимавам“.
А чрез:
Осъзнаване на собствената роля.
Регулиране на нервната система – способност да останеш стабилен/а без драма.
Повишаване на вътрешната стойност – без доказване.
Готовност да прекъснеш динамика, дори когато има силна „химия“.
Това изисква зрялост.
И честност.
Връзката с „Аз заслужавам“
Процесът „Аз заслужавам“ не е за това да намериш нов партньор.
Той е за това да прекратиш вътрешния договор, че любовта се печели.
Когато човек започне да живее от позиция на вътрешна стойност:
*стандартът му се променя
*търпимостта към нездравословни динамики намалява
*спокойствието вече не изглежда скучно
*изборът става осъзнат, не реактивен
И тогава връзките започват да се различават.
Не защото късметът се е променил.
А защото вътрешната позиция е нова.
Ако спреш да се доказваш…
Ако спреш да спасяваш…
Ако спреш да се страхуваш от самота…
Кого би избрал/а тогава?
Там започва новият модел.
Ти заслужаваш!
Ася Иванова
Квантов терапевт